27 мая 2008 г., 09:06

Картонена къща

881 0 0

Малка къщичка във мрака

аз видях едва.

Тъй мъничка, но красива –

сякаш е мечта.

Малка къщичка и в нея

майка със деца.

Тъй усмихната и те й пеят –

най-щастливата жена.

Малка къщичка, красива,

с люлки и цветя.

Тъй красива, сякаш жива –

къщичка-мечта.

Нежно слънцето огрява

нейните стени,

всичко в миг се оживява

и шепти: „Стани, стани!”

Но след малко дъжд вали

и къщурчицата малка -

сякаш бе в мечтите ми

и - за миг изчезна от очите ми.

Сън ли бе това или какво?

Не, реалност беше:

пред очите ми във миналото

малка къщичка стоеше.

Но след миг съзирам две очи,

те ме гледат плахо.

Детски глас край мен звучи

той шепти ми: „Како...”

Малкото детенце

къщата скрепи,

после развали я

с весели очи.

Къщичка красива,

малка, от картон.

Тя пред мен изчезна

кат последен стон.

Щастие такова няма.

Щастието е измама.

Тя е само в къщичката малка,

но, уви, оказа се поредна залъгалка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...