21 jun 2022, 13:50

Каручката

870 2 7

 

 

      Ъката - мъката,

      ъката - мъката,

      скрибуца каручка из лъката.

      Тъй колелата скърцат в мъглата,

      мъкнат надолу дървата.

      В Балкана навъсен

      във този час късен

      трудно по пътя вървят.

      А на завоя,ей там на ъгъла,

      спират да се въртят.

      Ъката - мъката,

      ъката - мъката,

      крета каручка по лъката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за похвалите! Мисля,че на всички ни е било приятно да се повозим на тази "кретаща" каручка!
  • Много оригинално. Браво!
  • Всъщност изразът е хъката мъката. Стихотворението е хубаво .
  • "Ъката - мъката" - си е разговорен израз, хареса ми, че с него започва! Така се опазва езикът!
  • Здравейте и благодаря за оценката.Това стихотворение е малко необичайно - то е от предстоящата ми книжка посветена на азбуката.Тя е за малки деца и там има по едно стихотворение за всяка буквичка.Това,както виждате е за буквата Ъ и затова започва с нея а и във самото стихотоворение има много Ъ-та,но мисля, че се получи добре.Радвам се на приятелството ви,вие сте едни от най-редовните ми читатели!Бъдете здрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...