лидка (Лидия Кърклисийска) лидка (Лидия Кърклисийска)
6 100
21 jun 2022, 13:50

Каручката

868 2 7

 

 

      Ъката - мъката,

      ъката - мъката,

      скрибуца каручка из лъката.

      Тъй колелата скърцат в мъглата,

      мъкнат надолу дървата.

      В Балкана навъсен

      във този час късен

      трудно по пътя вървят.

      А на завоя,ей там на ъгъла,

      спират да се въртят.

      Ъката - мъката,

      ъката - мъката,

      крета каручка по лъката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • лидка (Лидия Кърклисийска)
    лидка (Лидия Кърклисийска)
    Благодаря за похвалите! Мисля,че на всички ни е било приятно да се повозим на тази "кретаща" каручка!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Много оригинално. Браво!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Всъщност изразът е хъката мъката. Стихотворението е хубаво .
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    "Ъката - мъката" - си е разговорен израз, хареса ми, че с него започва! Така се опазва езикът!
  • лидка (Лидия Кърклисийска)
    лидка (Лидия Кърклисийска)
    Здравейте и благодаря за оценката.Това стихотворение е малко необичайно - то е от предстоящата ми книжка посветена на азбуката.Тя е за малки деца и там има по едно стихотворение за всяка буквичка.Това,както виждате е за буквата Ъ и затова започва с нея а и във самото стихотоворение има много Ъ-та,но мисля, че се получи добре.Радвам се на приятелството ви,вие сте едни от най-редовните ми читатели!Бъдете здрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0