1 ene 2010, 17:56  

Лебедово езеро 

  Poesía » Filosófica
818 0 0

 

Раменете, слънцето, на утринта докосва.

Тръгвам аз по бреговете боса... и описвам

под небето кръгове.

Край мен завърта се пространството, света

и облечените в бяло изпращачи...

Песните им  празнични долавям oт  гората.

Танцувам в кръгове и

плача.

 

... Водата  ме облива във зелени  водорасли,

във кашмир и детелина, и отплава...

нататък заедно с гребена ù златен, салът,

а на сала... тялото ми и венци от люляци

със аромат – „Забрава”.

 

 

Ето.

Славейте оплитат песните си във върбата...

Гнездата им корони са... в косата ми - воал...

Сега кралица съм

на езерото и на езерата.

Сега съм Ангел, сбогом  вам.

© ВЕСЕЛИНА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??