Лебедово езеро

Раменете, слънцето, на утринта докосва.

Тръгвам аз по бреговете боса... и описвам

под небето кръгове.

Край мен завърта се пространството, света

и облечените в бяло изпращачи...

Песните им  празнични долавям oт  гората.

Танцувам в кръгове и

плача.

... Водата  ме облива във зелени  водорасли,

във кашмир и детелина, и отплава...

нататък заедно с гребена ù златен, салът,

а на сала... тялото ми и венци от люляци

със аромат – „Забрава”.

Ето.

Славейте оплитат песните си във върбата...

Гнездата им корони са... в косата ми - воал...

Сега кралица съм

на езерото и на езерата.

Сега съм Ангел, сбогом  вам.