4 feb 2012, 11:38

Кашмирено начало 

  Poesía » De amor
1642 0 15

---

 

 

Почти си скрит във тази зимна дреха,

кашмирено потънал в тишината.

Но свети край челото ти утеха,

че аз съм с теб, напълно осъзнато!

 

Гласът ти - като струна от китара,

прошепва ми по мъжки, с всеки допир,

че обич и раздяла се повтарят

и спомен, избледнее ли, не топли.

 

За минали любови ще ни спомня

единствено студът по ръкавелите,

разсичащ ледно думите виновни

за слученото в страстните недели.

 

Но днес съм тук и чувствено трепери

сърцето ми, във теб любов познало!

Намира стих в уюта на ревера ти,

прегръщайки разумното начало!

 

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??