Катапулте мой, наречен живот.

Неведнъж в размисъл ме вкара.

Неведнъж на земята ме свали.

И щастие ми докара,

радости, сълзи и тъги.

Но усмивката никога не изтри.

За пореден път странни мисли ми навя.

Щастието ми разпиля.

Но пак изправена стоя,

усмивката никога не свалям.

С усмивка летя,

с усмивка падам,

ставам и пак продължавам.

Летежът е важен, не падението.

Движение и никакъв застой.

Борете се за живота свой,

той е нещото, което ни прави

щастливи, умни и добри.

Катапулте мой, наречен живот.

Неведнъж в размисъл ме вкара.

Неведнъж на земята ме свали.

И щастие ми докара,

радости, сълзи и тъги.

Но усмивката никога не изтри.