Катапулте мой, наречен живот.
Неведнъж в размисъл ме вкара.
Неведнъж на земята ме свали.
И щастие ми докара,
радости, сълзи и тъги.
Но усмивката никога не изтри.
За пореден път странни мисли ми навя.
Щастието ми разпиля.
Но пак изправена стоя,
усмивката никога не свалям.
С усмивка летя,
с усмивка падам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация