Незнам дали светът на алчност е в плен,
Но този егоизъм подкопава всякакви устои.
Всеки за велик се мисли, но кой е съвършен?
И как да наречеш живота си спокоен?
Затваряме очите си за чуждото нещастие.
Емпатия, споделяне са просто думи.
Катарзис ни е нужен, но... понастоящем
залитаме в крива „неразумност“.
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados