Катастрофа

Poesía

466 1 1

Хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало.
Повръщам въжетата,
с които пазеше душата ми
да не излезе навън без теб.
Всичко мирише на плесен
и бавно изчезвам,
сгромолясвам се забравена
като катастрофа през 81-ва.

Има живот и без мен,
има живот и без мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Да! Има живот и без теб, но различен! И един живот липсва! Този, който е живял в теб. Познатият! Предвидимият! Плануваният! Та... Защо не се замислиш за него и не започнеш да си реализираш плановете? Да планираш отново? Така ще го върнрш този липсващ живот и ще се сетят за теб! Време е за промяна. Не мислиш ли?

2017-08-27T08:09:06+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0