Катастрофа

Poesía

463 1 1

Хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало.
Повръщам въжетата,
с които пазеше душата ми
да не излезе навън без теб.
Всичко мирише на плесен
и бавно изчезвам,
сгромолясвам се забравена
като катастрофа през 81-ва.

Има живот и без мен,
има живот и без мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Да! Има живот и без теб, но различен! И един живот липсва! Този, който е живял в теб. Познатият! Предвидимият! Плануваният! Та... Защо не се замислиш за него и не започнеш да си реализираш плановете? Да планираш отново? Така ще го върнрш този липсващ живот и ще се сетят за теб! Време е за промяна. Не мислиш ли?

2017-08-27T08:09:06+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0