Катастрофа

Poetry

459 1 1

Хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало.
Повръщам въжетата,
с които пазеше душата ми
да не излезе навън без теб.
Всичко мирише на плесен
и бавно изчезвам,
сгромолясвам се забравена
като катастрофа през 81-ва.

Има живот и без мен,
има живот и без мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goblenka (Маргарита Ангелова)

Да! Има живот и без теб, но различен! И един живот липсва! Този, който е живял в теб. Познатият! Предвидимият! Плануваният! Та... Защо не се замислиш за него и не започнеш да си реализираш плановете? Да планираш отново? Така ще го върнрш този липсващ живот и ще се сетят за теб! Време е за промяна. Не мислиш ли?

2017-08-27T08:09:06+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0