1 sept 2022, 16:10

Като бисерна сълза... 

  Poesía » De amor
368 1 6

Като бисерна сълза изтече слънцето

от мойто слепоочие,

на кафявото в очите ми се скри.

Нежен зов

от свойто безпосочие

твойта длан

върху гръдта ми разтопи.

Сякаш ручеи студени ме изпълват

и бълбукат с неизплакани сълзи.

Сякаш алените ветрове издуват

в мене своите платна-мечти.

И морето

с устни ме рисува,

с пяна гали моите бедра,

пясъците

твоите очи сънуват.

Тебе чака мойта самота.

© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??