Като бисерна сълза...
Като бисерна сълза изтече слънцето
от мойто слепоочие,
на кафявото в очите ми се скри.
Нежен зов
от свойто безпосочие
твойта длан
върху гръдта ми разтопи.
Сякаш ручеи студени ме изпълват
и бълбукат с неизплакани сълзи.
Сякаш алените ветрове издуват
в мене своите платна-мечти.
И морето
с устни ме рисува,
с пяна гали моите бедра,
пясъците
твоите очи сънуват.
Тебе чака мойта самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados
