Мариела_Георгиева
38 el resultado
(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...
  352 
  848 
Реших да те пресътворя
от океаните на безпределното
от ширналата се пред мене планина
и от диханието нежно на зората,
от сенките, танцуващи във тъмното ...
  403 
Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
  415 
НОЩТА СЕ ГЪРЧИ под подметките
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа. ...
  455 
Цял живот жонглирам с тъгата. С болката танцувам.
В спор съм със смъртта.
И облечена във ярко „мотли“ се целувам
Със палачите на всички чудеса.
И под гилотината звънчетата ми пеят. ...
  324 
Не те познавам.
И не ми е нужно.
Дори така да казвам имам много.
Ръцете ми са пълни
с нежни чувства. ...
  427 
Танцувай с мене. моля те, ела.
От ъгъла на тротоара ще започнем.
Едно танго или игриво ча-ча-ча.
Или пък този вечен блус с живота,
По Фаустовски спри и погледни ме. ...
  370 
  612 
Не можеш да се възстановиш, преди да осъзнаеш от какво се възстановяваш...
„Офицер Денкова, офицер Денкова!“, женският глас я застигна през Коледния шум на мола и тя се обърна. В първия момент не видя никой. Огледа се и точно преди да продължи по пътя си, усети как някой се блъсна в крака ѝ и го обг ...
  1023 
Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...
  801 
Добре дошла, моя есен.
Посрещам те
със усмивка на зряла жена,
със очи, натежали от детството, отпечатано тъжно в калта.
Добре дошла, моя есен. ...
  541 
Смълчана, уплашена
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...
  478 
Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
  1504 
В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...
  624  10 
Седнало на кръстопът,
Времето
на чашка ме покани –
да поспориме за същността
на греха, ...
  413 
Старите мрежи…
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Тихо небето пристъпя на пръсти
дъх не отронва дори. ...
  823 
Една китара плачеше във автобуса
с прегракналия глас
на стар чудак.
Но никой в песента не се заслуша…
Вратите си отвори автобуса ...
  607 
Покривът на моята къща
е таванът на стаята ми.
От покрива винаги мога да литна,
ако таванът ме пусне до там.
Но ако съборя тавана ...
  478 
Когато правим нещо за някого, това е наш избор и не бива да очакваме нищо в замяна. Още по-малко би трябвало да напомняме на човека какво сме направили за него. Това само би обезсмислило нашето дело в очите на получателя. Никой не обича да се чувства длъжник. Особено за дарове.....
Имаше и такива мо ...
  985 
Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно. ...
  1166  15 
Нощта меко обгърна
фалоса
на твоето състрадание.
Удоволствието бликна –
лъскава бяла струя ...
  502 
Горяха ме на клади.
На кръстове разпъваха душата ми.
Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.
Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.
Рисувах пролет върху изсушена сива пръст. ...
  516 
Любовта изригна в очите ми
като тъмен вулкан
като гейзер насред пустиня.
Любовта се промъкна
като подъл кошмар ...
  469 
1. ИКАР
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет. ...
  815 
Ако по пътя спънеш се на камък
и от това кракът те заболи,
ако окаже се случайно,
че глезенът ти счупен е дори,
ако от болка покрай тебе ...
  457 
Къде останаха нежните ръце на красотата
усмивката на слънчевите дни
и белите цветя на тихите ми нощи
Къде останаха ръцете ми
и кадифените движения на пръсти ...
  796 
Със светла лекота
скръбта
над пясъка витае.
И бегъл плисък на весла
донася призрачно ухание ...
  492 
Имало едно време едно момиче направено от истории....
И един пиян баща, за който историите били загуба на време.....
И една майка, която макар да обичала истории, се страхувала да ги слуша.....
И едно Мече, което ги колекционирало.....
„Обичай ме сега!“ – изкрещя Адриана. „Не когато се усмихвам, не ...
  645 
Всичко започна с противопоставянето между мен и Тъмнината.
В един момент Тъмнината ме погълна и аз изчезнах.
После Тъмнината си тръгна, не можеща да понесе себе си.
Посвещение
На моите две прекрасни момчета – Виктор и Александър – с молба да ми простят грешките, с надежда да разберат пътя ми и с вяр ...
  611 
Нощта -
разкъсана дреха,
се свлече в краката ми.
Със студена кама
ме прониза ...
  625 
Пътят към Йерусалим
минава през Голгота,
а пътят за Голгота
започва от Тук.
Модерният термин за рязкото скачане в леглото, учестеното дишане, ужасения, разконцентриран поглед, потните мишници и страха, заседнал в гърлото като спазматичен тремор, е хипнагогия. Това е състояние на прага на съзнанието, ...
  903 
Времето като поток изглажда камъните на душите ни.
Времето руши телата ни, разяжда думите и сътвореното от дланите.
Времето изтрива спомени, усмивки и сълзи…
Но има нещо, което Времето не може да ни вземе:
крехката надежда, че докрай себе си ще съхраним ...
  619 
Желая те с безумството на нощите,
които съм прекарала сама
с безплътната отчаяност на устните,
които са се впивали във мен насън
с безпътието на очите, ...
  850 
Като бисерна сълза изтече слънцето
от мойто слепоочие,
на кафявото в очите ми се скри.
Нежен зов
от свойто безпосочие ...
  518 
Подай ръка
не се страхувай
от мене няма да те заболи
ще те помоля да целуна
ръцете ти ...
  442 
Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях. ...
  509 
Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...
  1073 
Propuestas
: ??:??