night_spy (Хриси)
24 199
13 abr 2007, 19:07

Като Болест 

  Poesía
752 0 2
Като вирус проникнал си в дробовете ми,
когато съм край теб, не даваш ми да дишам,
като мускулна треска обвил си тялото ми,
не мога да скачам, да се движа, да тичам.

Като меланхолия обхванал си съзнанието,
насън мечтаещо за родното си място,
като лудост си премахнал колебанието,
че има нещо нередно в мислите за това бягство.

Бягството решение ли е
на многобройните проблеми?
Като бягаш, намираш утешение?
Или място с друго бреме?

- Няма никакво значение! Замълчи, да се любуваме на тишината...
Тишината, казваща ни толкоз много.
С думи е натъпкана Земята,
нека сетивата вече да говорят.

Като болка се таиш в сърцето ми,
но без теб не чувствам, че съм жива.
Като вятър шепнеш нежно в ушите ми,
но без теб и тишината не би била красива.

© Хриси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??