night_spy (Хриси)
24 199
Apr 13, 2007, 7:07 PM

Като Болест 

  Poetry
844 0 2
Като вирус проникнал си в дробовете ми,
когато съм край теб, не даваш ми да дишам,
като мускулна треска обвил си тялото ми,
не мога да скачам, да се движа, да тичам.

Като меланхолия обхванал си съзнанието,
насън мечтаещо за родното си място,
като лудост си премахнал колебанието,
че има нещо нередно в мислите за това бягство.

Бягството решение ли е
на многобройните проблеми?
Като бягаш, намираш утешение?
Или място с друго бреме?

- Няма никакво значение! Замълчи, да се любуваме на тишината...
Тишината, казваща ни толкоз много.
С думи е натъпкана Земята,
нека сетивата вече да говорят.

Като болка се таиш в сърцето ми,
но без теб не чувствам, че съм жива.
Като вятър шепнеш нежно в ушите ми,
но без теб и тишината не би била красива.

© Хриси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??