8 oct 2017, 11:21

Като бяла череша... 

  Poesía » De amor
609 0 5

Обичта ми към тебе напъпи
като бяла череша.
Със страст я поливах,
но не мога да спра ветровете,
дето клоните кършат
и помитат неузрелия плод.
До безумие  чиста,
увисна ненужна
над изкопания ров.
И се скита непотребна,
звучно дрънка във джоба
на морния делник,
после се дави
във нощно безлуние.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??