Обичта ми към тебе напъпи
като бяла череша.
Със страст я поливах,
но не мога да спра ветровете,
дето клоните кършат
и помитат неузрелия плод.
До безумие чиста,
увисна ненужна
над изкопания ров.
И се скита непотребна,
звучно дрънка във джоба
на морния делник,
после се дави
във нощно безлуние.
© Галя Николова Всички права запазени