Отново ми се иска да съм малка -
като дете да бъда потопена,
в купела с водата осветена.
Нечистото от мен да се отмие,
петна от злоба, мисли с черна кал
и думите - ранили ме без жал!
Дали по-лесно ще е, ако всеки има
една звездица от небето ясно,
да му напомня детството прекрасно -
как сме били невинни и безгрижни...?
Та никога сърцето да не знае
какво е - пред съдбата да роптае...