Като деца

Отново ми се иска да съм малка -

като дете да бъда потопена,

в купела с водата осветена.

Нечистото от мен да се отмие,

петна от злоба, мисли с черна кал

и думите - ранили ме без жал!

Дали по-лесно ще е, ако всеки има 

една звездица от небето ясно,

да му напомня детството прекрасно -

как сме били невинни и безгрижни...?

Та никога сърцето да не знае

какво е - пред съдбата да роптае...