Като деца

Nov 26, 2013, 10:57 PM

Poetry

628 0 0

Отново ми се иска да съм малка -
като дете да бъда потопена,
в купела с водата осветена.
Нечистото от мен да се отмие,
петна от злоба, мисли с черна кал
и думите - ранили ме без жал!
Дали по-лесно ще е, ако всеки има
една звездица от небето ясно,
да му напомня детството прекрасно -
как сме били невинни и безгрижни...?
Та никога сърцето да не знае
какво е - пред съдбата да роптае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Беше Юли
Sooth

Lullaby and whisper are mingling through the sky Carelessly are shifting the muffled poets’ cry. How...
Salvation

Trees entwine in fog and darkness I still believe sunrise will come I know I'll see you when hope is...
Can she

Can she forgive to you For everyhing you've done; for the life, who she was forced to build again? C...

More works »