Като две деца

9 nov 2011, 19:31

Poesía » De amor

839 0 2

Понякога се мразим до полуда

и мисля си - не сме един за друг.

Понякога и любовта ти е твърде груба,

но аз ти правя винаги напук.

Понякога си мил, понякога си мрачен,

мислите ти пак не мога да разкрия!

Понякога се правиш, че не ме познаваш,

и тогава иде ми да те убия!

Понякога си мисля - няма смисъл,

но преди да стигна входната врата,

ти идваш с най-невинната усмивка

и ме хващаш нежно за ръка.

Понякога сме толкова сърдити,

понякога сме като две деца.

Понякога се гледаме с усмивки скрити,

Боже, колко е велика любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.