Като две деца
1.1K
0
2
Понякога се мразим до полуда
и мисля си - не сме един за друг.
Понякога и любовта ти е твърде груба,
но аз ти правя винаги напук.
Понякога си мил, понякога си мрачен,
мислите ти пак не мога да разкрия!
Понякога се правиш, че не ме познаваш,
и тогава иде ми да те убия!
Понякога си мисля - няма смисъл,
но преди да стигна входната врата,
ти идваш с най-невинната усмивка
и ме хващаш нежно за ръка.
Понякога сме толкова сърдити,
понякога сме като две деца.
Понякога се гледаме с усмивки скрити,
Боже, колко е велика любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антониа Димитрова Всички права запазени
