21 abr 2012, 10:46

Като летен дъжд 

  Poesía » De amor
946 0 2

 

Като летен дъжд дойдох.
Дойдох... с цялата си обич и магия.
Бях и тиха... Бях и буйна...
Като утеха бях, но и стихия.
Прие ме, но не с отворени ръце.
... Поиска от мен да вземеш всичко,
знаейки, че ще отмия мръсното от твоето сърце,
допусна ме, без да даваш нищо.
Плиснах и валях.
Измих мъката от твоето лице.
Охладих те в топлия ти ден.
Дъга показах ти, за да се усмихнеш.
Поисках само две протегнати ръце.
Да видя, че съм нужна в деня ти.
Да уловиш бурята в моето сърце.
От буря в дъга да я превърнеш...
Но като летен дъжд и аз ще си отида.
И пороят в мен сам бавно ще утихне.
И облакът сам ще се разсее.
И дъгата сама ще избледнее...

Когато обичаш нещо, съхрани го!
Не го ли пазиш, като дъжд ще плисне и ще си отиде.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дъжд от обич и магия, тиха, буйна, утеха, но и стихия... Прекрасно подбрани и вплетени думи в нещо толкова искрено. Поздрави!
  • Хареса ми
Propuestas
: ??:??