Като летен дъжд
Като летен дъжд дойдох.
Дойдох... с цялата си обич и магия.
Бях и тиха... Бях и буйна...
Като утеха бях, но и стихия.
Прие ме, но не с отворени ръце.
... Поиска от мен да вземеш всичко,
знаейки, че ще отмия мръсното от твоето сърце,
допусна ме, без да даваш нищо.
Плиснах и валях.
Измих мъката от твоето лице.
Охладих те в топлия ти ден.
Дъга показах ти, за да се усмихнеш.
Поисках само две протегнати ръце.
Да видя, че съм нужна в деня ти.
Да уловиш бурята в моето сърце.
От буря в дъга да я превърнеш...
Но като летен дъжд и аз ще си отида.
И пороят в мен сам бавно ще утихне.
И облакът сам ще се разсее.
И дъгата сама ще избледнее...
Когато обичаш нещо, съхрани го!
Не го ли пазиш, като дъжд ще плисне и ще си отиде.
© Галя All rights reserved.
