Като летен грип върлува любовта.
От ден на ден сто души разболя
и ето, спомних си сега за мойта приказка една,
за любовта.
С едно момче делят ни тонове прегради,
но не вижда той в нашите души млади,
как трептят всеки път, когато се допрем,
пък камо ли, когато се поспрем и погледи си раздадем.
Харесвам го, но той не ме разбра
и до ден е тъжна моята душа.
Заглеждам го как се скрива зад сградата
и тичам след него да го заговоря.
Но ден след ден любовта отминава,
но споменат за него все остава.
Като гъллъбче в нощта,
което измръзна в снега.
Като момина сълза, която
търси своята душа и с тишината, тъй красива,
в която се чува песен на самодива,
сбогувам се аз с този пълен с болки страх,
че ще се обърне таз любов и пак мене ще обгърне.
© Габи Ангелова Todos los derechos reservados