17 nov 2006, 12:23

Като летен грип

  Poesía
1.2K 0 0

Като летен грип върлува любовта.
От ден на ден сто души разболя
и ето, спомних си сега за мойта приказка една,
за любовта.
С едно момче делят ни тонове прегради,
но не вижда той в нашите души млади,
как трептят всеки път, когато се допрем,
пък камо ли, когато се поспрем и погледи си раздадем.
Харесвам го, но той не ме разбра
и до ден е тъжна моята душа.
Заглеждам го как се скрива зад сградата
и тичам след него да го заговоря.
Но ден след ден любовта отминава,
но споменат за него все остава.
Като гъллъбче в нощта,
което измръзна в снега.
Като момина сълза, която
търси своята душа и с тишината, тъй красива,
в която се чува песен на самодива,
сбогувам се аз с този пълен с болки страх,
че ще се обърне таз любов и пак мене ще обгърне. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...