18 abr 2010, 0:55

Като мама

  Poesía
1.8K 0 8

 

 

Като мама

 

Мила мама време няма,

мисля даже, че не ляга,

от компютъра не става,

стихосбирка ще издава.

 

С татко май не се разбират.

Вечер като се прибира

все мърмори и се кара

яденето що загаря.

 

Стига, татко, ти не знаеш,

масата все аз я слагам,

кърпя, готвя и простирам

и изобщо не почивам.

 

Ще порасна и ще стана

поетеса като мама.

Стихосбирки ще издавам,

домакиня да не ставам.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...