Като мама
Мила мама време няма,
мисля даже, че не ляга,
от компютъра не става,
стихосбирка ще издава.
С татко май не се разбират.
Вечер като се прибира
все мърмори и се кара
яденето що загаря.
Стига, татко, ти не знаеш,
масата все аз я слагам,
кърпя, готвя и простирам
и изобщо не почивам.
Ще порасна и ще стана
поетеса като мама.
Стихосбирки ще издавам,
домакиня да не ставам.
© Ани Виделова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
