Ако в деня ти е мрачно и сиво навсякъде,
ако не виждаш смисъл в нищо наоколо
и ако се бориш със нокти да останеш сама,
не си много различна от мен.
Ако насън преброяваш звездите в небето,
ако луната е враг, от който се криеш,
и ако бягаш от сенките страшни и черни,
не си много различна от мен.
Ако нощем заспиваш със сълзи в очите,
ако сърцето ти бие тихо и плахо
и ако любовта за теб е забранена дума,
не си по-различна от мен.
Някой ден може да се срещнем някъде,
край морето например, то е приятел.
И може заедно да тръгнем нанякъде
с първия спокоен и спасителен вятър.
И ако попаднем на място, което обичаме,
и ако можем да разберем душите и мислите,
ако сърцата ни бият с еднакво усилие,
може би сме един и същ човек винаги.
© Георги Зафиров Todos los derechos reservados