И ми станаха безразлични новите книги
и кориците им с нестандартни фрази,
и стиховете, дето всеки втори пише,
в опит нещо различно и умно да каже.
И ми станаха безразлични статус и татус,
и тежестта на мастилото безлично олекна.
В такива дни си мълча, че ме боли главата
и премълчаното е единствено интересно.
И песните ми прощават, че не подклаждат
симпатичните унисони и важни контрасти.
Четките и платната в сляп цвят се давят
за невидимото, което смалено пораства.
И точно когато е безпристрастно времето,
чувството се побира извън земята и мене,
независимо от ада на вдъхновението...
Като мой ела, ангеле, да го вземеш!
© Бела Тихомирова Todos los derechos reservados