Като море, забравено на плажа
Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия
и не потъвам в пясъка от мъка,
и не подпетвам ситните си стъпки
към изгрева, защото ще се съмне,
дори да не очаквам слънцето
като усмивка на приятел,
в която се завръщам утешена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Филипова Todos los derechos reservados
