13 jul 2007, 6:14

КАТО НИКОГА 

  Poesía
665 0 12
 

КАТО НИКОГА


Може би ще се срещнем с теб някога,

ще минем по някакви улици,

ще седнем на някаква пейка,

снегът във косите ни ще блести...


Ще докоснеш с трепет ръката ми

като в оня миг на първата среща,

времето между тези два мига

като сняг в косите ни  ще се стопи...


Може би  нощта ще ухае на люляци,

ще забравим за бивши любови горещи,

ще забравим за грижите глупави

и  в света ще останем  сами...


Може би ще погалиш косите ми,

ще се сгуша в теб като малко врабче,

ще ми кажеш  колко съм хубава,

и от тази мила лъжа ще боли...


Нека в тази нощ да съм твоето първо момиче,

а ти в тази нощ да си моето първо момче,

нека не питаме защо  се разминахме,

после нека сърце до сърце помълчим...


Ще бъдем заедно в тази нощ - като никога,

на сутринта може би пак ще се разделим,

ще се обърнем, с ръце ще помахаме,

а дъждът от очите ни ще вали...

ще вали... ще вали...


март 2007г.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??