КАТО НИКОГА
КАТО НИКОГА
Може би ще се срещнем с теб някога,
ще минем по някакви улици,
ще седнем на някаква пейка,
снегът във косите ни ще блести...
Ще докоснеш с трепет ръката ми
като в оня миг на първата среща,
времето между тези два мига
като сняг в косите ни ще се стопи...
Може би нощта ще ухае на люляци,
ще забравим за бивши любови горещи,
ще забравим за грижите глупави
и в света ще останем сами...
Може би ще погалиш косите ми,
ще се сгуша в теб като малко врабче,
ще ми кажеш колко съм хубава,
и от тази мила лъжа ще боли...
Нека в тази нощ да съм твоето първо момиче,
а ти в тази нощ да си моето първо момче,
нека не питаме защо се разминахме,
после нека сърце до сърце помълчим...
Ще бъдем заедно в тази нощ - като никога,
на сутринта може би пак ще се разделим,
ще се обърнем, с ръце ще помахаме,
а дъждът от очите ни ще вали...
ще вали... ще вали...
март 2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
