4 dic 2005, 15:24

Като огън си, с искри ме озаряваш 

  Poesía
1099 0 1
                
                        Като огън си,
                        с искри ме озаряваш,
                        дори ме заслепяваш вече
                        и любовта ти ме изгаря,
                        но топлиш само отдалече.

                        Лъчи от щастие и нежност
                        до мен достигат всеки ден
                        и сгряват ме,но безнадеждно
                        си все така далеч от мен.

                        Далече си и невъзможна е нашата
                         любов.

                          Ти огън си,а как попивам
                          загадъчната топлина
                          със сладко чувство аз заспивам,
                          залята с твойта светлина.

                          Като огън си,
                          но не за мен,
                          защото нашият живот
                          не може да е споделен.
                          











                       









© Людмила Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова тъжно....Но все па си мисля,че невъзможни неща няма стига да има желание всичко се постига! Браво стихчето е хубаво!
Propuestas
: ??:??