14 ene 2015, 20:10

Като през ничия земя /сонет/ 

  Poesía » Civil
295 0 0

 

Понякога ми става мъчно,
а друг път ми е все едно,
че в нас кълнеше неотлъчно,
недаващо живот зърно!

Че поривите ни големи,
не станаха всеобщи теми,
че правда в мъничък мащаб,
вървеше с всеки наш етап...

Че просто  минахме  в живота,
като през ничия земя!
Пълзяхме ниско като змии...
И само зло ни сполетя! 

О, виж ти  нашите високи цели,
колко ниско се летели!



© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??