14.01.2015 г., 20:10 ч.

Като през ничия земя /сонет/ 

  Поезия » Гражданска
279 0 0

 

Понякога ми става мъчно,
а друг път ми е все едно,
че в нас кълнеше неотлъчно,
недаващо живот зърно!

Че поривите ни големи,
не станаха всеобщи теми,
че правда в мъничък мащаб,
вървеше с всеки наш етап...

Че просто  минахме  в живота,
като през ничия земя!
Пълзяхме ниско като змии...
И само зло ни сполетя! 

О, виж ти  нашите високи цели,
колко ниско се летели!



© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??