Като пролет...
Като пролет си хубава - казваш,
незабравки си скрила в очите си,
във сърцето си - биле омайниче.
От любов си магьосала дните ми.
Ти не знаеш: в росата съм раждана -
заросени ме билки повивали,
и погалил ме бащински вятъра.
Вместо майчино мляко съм пила
вода от планински извор-тайниче.
Във коси ми зората зарила -
златен връх от огнивче закичила-
да съм огън ме първо орисала.
А гора ме запяла, зашумила -
наоблякла душата ми в песни.
Синева ми заричали птиците:
първа люлка били ми крилете им.
Затова на небе ти приличам
и душа ми край тебе се ширна...
Не магъосан от жива магия,
а от женско сърце си обикнат.
незабравки си скрила в очите си,
във сърцето си - биле омайниче.
От любов си магьосала дните ми.
Ти не знаеш: в росата съм раждана -
заросени ме билки повивали,
и погалил ме бащински вятъра.
Вместо майчино мляко съм пила
вода от планински извор-тайниче.
Във коси ми зората зарила -
златен връх от огнивче закичила-
да съм огън ме първо орисала.
А гора ме запяла, зашумила -
наоблякла душата ми в песни.
Синева ми заричали птиците:
първа люлка били ми крилете им.
Затова на небе ти приличам
и душа ми край тебе се ширна...
Не магъосан от жива магия,
а от женско сърце си обикнат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
