6.10.2006 г., 14:20 ч.

Като пролет... 

  Поезия
675 0 13
Като пролет си хубава - казваш,
незабравки си скрила в очите си,
във сърцето си - биле омайниче.
От любов си магьосала дните ми.

Ти не знаеш: в росата съм раждана -
заросени ме билки повивали,
и погалил ме бащински вятъра.
Вместо майчино мляко съм пила

вода от планински извор-тайниче.
Във  коси ми зората  зарила -
златен връх от  огнивче  закичила-
да съм огън  ме първо орисала.

А гора ме запяла, зашумила -
наоблякла душата ми в песни.
Синева ми заричали  птиците:
първа люлка били ми крилете им.


Затова на небе ти приличам
и душа ми край тебе се ширна...
Не магъосан от жива магия,
а от женско сърце си обикнат.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??