Не съм добра като онези поети.
Не съм, но и аз като тях
изливам в куплети своите болки, тревоги и гняв.
И може да нямам успехи,
но доволна оставам като налея без страх,
а после отпия със смях
от чашата ми стих.

Тази бутилка поезия е бездънна,
налях стотна чаша и пак не се свършва.
Но забелязах, че с всеки нов ден под коркова тапа
вкусът на стиха става все по-сладък...
Затова нека не свършва бутилката моя,
ще наливам, дано продълважа да носи покоя...
Покоя от думи и сила в това,
да вярвам, да се надявам -
ще стана още по-добра...