Не съм добра като онези поети.
Не съм, но и аз като тях
изливам в куплети своите болки, тревоги и гняв.
И може да нямам успехи,
но доволна оставам като налея без страх,
а после отпия със смях
от чашата ми стих.
Тази бутилка поезия е бездънна,
налях стотна чаша и пак не се свършва.
Но забелязах, че с всеки нов ден под коркова тапа
вкусът на стиха става все по-сладък...
Затова нека не свършва бутилката моя, ...