Patrizzia (Надежда Ангелова)
2044 18072
27 abr 2022, 14:29  

Kато в онази притча стара 

  Poesía » Filosófica
220 1 6

В земята ни на зли и грешни
ще дойде съден ден. Дали?
Когато всеки с Бог се срещне,
пороен дъжд ще завали.
Дали едничък в свойта вяра
ковчег пак Ной ще изкове,
като в онази притча стара,
за твари и за синове?

 

И  придошлия гняв на Бога,
нечистото ще помете.
Войни и болести, тревога...
И пак с очите на дете,
лъчисти, ярки пъстроцветни,
без глад и болка, отсега,
над свят пречистен пак ще светне,
тя – обещаната дъга.

 

Тогава Ной ще стане рано,
надве - натри ще прикове,
дъски в главата – отковани,
бил и останал луд поет.
Небето с думи ще изпише
и облаци от сто листа,
а после грохнал и излишен,
ще легне тихо под пръстта...

 

Когато са звездите бледи,
в среднощната мъглица вън,
разказват тихо слънчогледи,
за Ной и неговия сън.
Подрънква тихичко на лира,
ветрец в уханния покой,
а нейде всяка нощ  умира,
по мъничко побъркан Ной...

 

https://youtu.be/USR3bX_PtU4

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??