Kато в онази притча стара
В земята ни на зли и грешни
ще дойде съден ден. Дали?
Когато всеки с Бог се срещне,
пороен дъжд ще завали.
Дали едничък в свойта вяра
ковчег пак Ной ще изкове,
като в онази притча стара,
за твари и за синове?
И придошлия гняв на Бога,
нечистото ще помете.
Войни и болести, тревога...
И пак с очите на дете,
лъчисти, ярки пъстроцветни,
без глад и болка, отсега,
над свят пречистен пак ще светне,
тя – обещаната дъга.
Тогава Ной ще стане рано,
надве - натри ще прикове,
дъски в главата – отковани,
бил и останал луд поет.
Небето с думи ще изпише
и облаци от сто листа,
а после грохнал и излишен,
ще легне тихо под пръстта...
Когато са звездите бледи,
в среднощната мъглица вън,
разказват тихо слънчогледи,
за Ной и неговия сън.
Подрънква тихичко на лира,
ветрец в уханния покой,
а нейде всяка нощ умира,
по мъничко побъркан Ной...
https://youtu.be/USR3bX_PtU4
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
