14 feb 2018, 16:30

Като в приказките 

  Poesía » De amor
670 1 2

В сандък заключих съкровените си чувства,

ключът захвърлих в кладенец дълбок

и чакам! Чакам, този който,

да счупи катинара със любов!

Във своя замък сив и мрачен,

във  черно бродят забравените ми мечти,

седя във своя трон студен, огромен

и чакам някой да ме навести.

Ще намери ли някой пътят обрасъл

в бурени гъсти, тръни, треви?

С нежни, уханни розови храсти,

пътят обгърнат беше преди!

Той влезе в живота ми с трясък - 

през зазидан прозорец,

през прашен тунел.

Силен и нежен, в очите му блясък,

и сърцето ми и замъка 

само с поглед беше превзел!

 

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??