Като в приказките
В сандък заключих съкровените си чувства,
ключът захвърлих в кладенец дълбок
и чакам! Чакам, този който,
да счупи катинара със любов!
Във своя замък сив и мрачен,
във черно бродят забравените ми мечти,
седя във своя трон студен, огромен
и чакам някой да ме навести.
Ще намери ли някой пътят обрасъл
в бурени гъсти, тръни, треви?
С нежни, уханни розови храсти,
пътят обгърнат беше преди!
Той влезе в живота ми с трясък -
през зазидан прозорец,
през прашен тунел.
Силен и нежен, в очите му блясък,
и сърцето ми и замъка
само с поглед беше превзел!
© Мая All rights reserved.
