13 dic 2006, 0:20

Като врабче

  Poesía
907 0 2
Птички малки са те,
малки с добри сърца.
Весели, щастливи,
смели и силни.
С техните крехки телца
преодоляват всяка несгода.
Гледаш ги, гледаш и не
можеш да им се нагледаш.
Пъргаво подхвъркват от
клон на клон,
с извити в песен гърла.
Несломими от съдбата, те
продължават да й се присмиват.
Погледни ги!
Не искаш ли и ти
да си като тях?
Весела, щастлива,
смела и непоклатима?
Казваш, че не можеш,
но грешиш.
Не може този, който е сам,
а ти не си сама.
Аз ще съм винаги до теб,
ще ти помагам колкото мога.
Търсиш ли рамо,
на което да поплачеш
или някой съвет,
аз винаги ще имам време за теб.
Я се усмихни и
вече не плачи!
Ти си чудесна,
мила и добра,
умна и красива.
И най-важното:
ти не си сама
ти си част от ятото голямо
и ние винаги ще сме до теб.
В добро и зло
от изгрев до залез слънце.
Като врабчета сме
задружни и летим
все заедно напред
към слънцето.
Да, към слънцето,
към светлината,
към щастието.
Усмихни се, малко врабче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...