13 dic 2006, 0:20

Като врабче

  Poesía
901 0 2
Птички малки са те,
малки с добри сърца.
Весели, щастливи,
смели и силни.
С техните крехки телца
преодоляват всяка несгода.
Гледаш ги, гледаш и не
можеш да им се нагледаш.
Пъргаво подхвъркват от
клон на клон,
с извити в песен гърла.
Несломими от съдбата, те
продължават да й се присмиват.
Погледни ги!
Не искаш ли и ти
да си като тях?
Весела, щастлива,
смела и непоклатима?
Казваш, че не можеш,
но грешиш.
Не може този, който е сам,
а ти не си сама.
Аз ще съм винаги до теб,
ще ти помагам колкото мога.
Търсиш ли рамо,
на което да поплачеш
или някой съвет,
аз винаги ще имам време за теб.
Я се усмихни и
вече не плачи!
Ти си чудесна,
мила и добра,
умна и красива.
И най-важното:
ти не си сама
ти си част от ятото голямо
и ние винаги ще сме до теб.
В добро и зло
от изгрев до залез слънце.
Като врабчета сме
задружни и летим
все заедно напред
към слънцето.
Да, към слънцето,
към светлината,
към щастието.
Усмихни се, малко врабче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...