Птички малки са те,
малки с добри сърца.
Весели, щастливи,
смели и силни.
С техните крехки телца
преодоляват всяка несгода.
Гледаш ги, гледаш и не
можеш да им се нагледаш.
Пъргаво подхвъркват от
клон на клон,
с извити в песен гърла.
Несломими от съдбата, те
продължават да й се присмиват.
Погледни ги!
Не искаш ли и ти
да си като тях?
Весела, щастлива,
смела и непоклатима?
Казваш, че не можеш,
но грешиш.
Не може този, който е сам,
а ти не си сама.
Аз ще съм винаги до теб,
ще ти помагам колкото мога.
Търсиш ли рамо,
на което да поплачеш
или някой съвет,
аз винаги ще имам време за теб.
Я се усмихни и
вече не плачи!
Ти си чудесна,
мила и добра,
умна и красива.
И най-важното:
ти не си сама
ти си част от ятото голямо
и ние винаги ще сме до теб.
В добро и зло
от изгрев до залез слънце.
Като врабчета сме
задружни и летим
все заедно напред
към слънцето.
Да, към слънцето,
към светлината,
към щастието.
Усмихни се, малко врабче!