Като врабче
малки с добри сърца.
Весели, щастливи,
смели и силни.
С техните крехки телца
преодоляват всяка несгода.
Гледаш ги, гледаш и не
можеш да им се нагледаш.
Пъргаво подхвъркват от
клон на клон,
с извити в песен гърла.
Несломими от съдбата, те
продължават да й се присмиват.
Погледни ги!
Не искаш ли и ти
да си като тях?
Весела, щастлива,
смела и непоклатима?
Казваш, че не можеш,
но грешиш.
Не може този, който е сам,
а ти не си сама.
Аз ще съм винаги до теб,
ще ти помагам колкото мога.
Търсиш ли рамо,
на което да поплачеш
или някой съвет,
аз винаги ще имам време за теб.
Я се усмихни и
вече не плачи!
Ти си чудесна,
мила и добра,
умна и красива.
И най-важното:
ти не си сама
ти си част от ятото голямо
и ние винаги ще сме до теб.
В добро и зло
от изгрев до залез слънце.
Като врабчета сме
задружни и летим
все заедно напред
към слънцето.
Да, към слънцето,
към светлината,
към щастието.
Усмихни се, малко врабче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Радева Всички права запазени
