Елате, съберете се, днес ще ви покажа
нещо, което смятате за гнусно.
Но не ме съдете, душата ми е черна,
а сърцето - пусто.

Бюро, лист - пълен с тъжни думи,
думи описващи последните заръки на гласа ми.
Ръката трепери, а сълзите се ронят.
Тъжен сюжет и тъжни мисли в съзнанието се гонят.

Целият живот бе маркиран с думата "тъгa".
Красотата на куршума
ще сложи край на таз съдба.

Елате, елате, днес ще дам пир,
главна роля ще играя в най-красивия сеир.
А... тялото ли искате, ето, лешояди,
глозгайте, но ще горчи,
прегоря от мнoгoто житейски клади.

Знам, ще я има и думата "защо".
Не питайте, нека се разделим с добро.
И все пак се интересувате, 
утре като разказвате да ме обрисувате.

Предупредих, но ще ви разкажа.
Всеки ден погледите ви по улиците ме отвращаваха,
само неодобрение и злоба те ми даваха.
А исках спокойствие и малко тишина.

Но уви, срещнах любовта, щастие,
не бях усещал толкова красота.
Животът ми бе сладък, по-сладък от сладко,
а след това - нечовешка мъка, ярост,
всичко бе толкова кратко.

Кажете как да ви се отблагодаря, 
какъв неземен дар да ви даря.
А да, бях тука, за да ви покажа онова,
което ще ви дам - моята душа.

Мисля, че е вече време, 
сбогом с вас клетникът да вземе.
Защото настъпи заветният час,
елате, елате, пиршеството ще е у нас.