Казах ли ти?

Казах ли ти, че не спрях да те обичам,
дори и ти от мен да се отрече?
Не угаснаха лъчите във очите ми,
макар от мене да си толкова далече.

Казах ли ти, че продължих за теб да мисля
като за небесен Благослов и стигната мечта,
оазис, по чудо намерен сред пустинята,
извор чист, с кристална изворна вода?

Казах ли ти, че си още в мен, във всяка клетка,
в мислите, в сърцето, а нощем и в съня,
че за мен си сбъдната мечта човешка,
със която още много дълго ще горя?

Не можах да спра да те обичам вчера,
не престанах да те обичам и днес,
обичта ми и утре навярно ще е безбрежна,
а после... може би да, а може би - не.