20 feb 2009, 21:20

Казах ти

888 0 0

Дойде и този ден,

но не беше той обикновен.

Дошло бе времето да ти призная

и с чувствата ми да те запозная.

Написах ти писмото дълго,

с чувствата ми пълно.

Трябваше опит да направя,

дори да се наложи след това сърцето да поправя.

Не ме принуди към това

и не напълни ума ми със отрова.

Каза ми, че ще опиташ

и няма повече да ме наричаш

“мили братко”, ”скъпи батко”,

и няма да съм вече “татко”.

Отвърна ти на мойте думи

и сложи на китарата ми струни.

Вече ти си мойте “пате”...

Нали така, малко Кате?

Обичам те, мила,

и ще получаваш винаги закрила.

Няма да разбия сърчицето нежно,

дори да звучи малко брътвежно.

Във тази връзка аз ще съм виновен,

дори да сме във миг тревожен.

Всеки ден ще получаваш нов стих

и ще забравя, когато аз от теб ги крих.

Надявам се да не проливаш сълзи

и болката по теб да не пълзи.

Не искам аз да те разстроя

и да гледам как вали пороя

от морските вълни

наречени очи.

 

15.02.2009 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дамян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...