20 февр. 2009 г., 21:20

Казах ти

889 0 0

Дойде и този ден,

но не беше той обикновен.

Дошло бе времето да ти призная

и с чувствата ми да те запозная.

Написах ти писмото дълго,

с чувствата ми пълно.

Трябваше опит да направя,

дори да се наложи след това сърцето да поправя.

Не ме принуди към това

и не напълни ума ми със отрова.

Каза ми, че ще опиташ

и няма повече да ме наричаш

“мили братко”, ”скъпи батко”,

и няма да съм вече “татко”.

Отвърна ти на мойте думи

и сложи на китарата ми струни.

Вече ти си мойте “пате”...

Нали така, малко Кате?

Обичам те, мила,

и ще получаваш винаги закрила.

Няма да разбия сърчицето нежно,

дори да звучи малко брътвежно.

Във тази връзка аз ще съм виновен,

дори да сме във миг тревожен.

Всеки ден ще получаваш нов стих

и ще забравя, когато аз от теб ги крих.

Надявам се да не проливаш сълзи

и болката по теб да не пълзи.

Не искам аз да те разстроя

и да гледам как вали пороя

от морските вълни

наречени очи.

 

15.02.2009 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...