Кехлибарена есен

22 oct 2012, 23:23

Poesía » De amor

694 0 9

След лазурната лудост на лятото

още тлеят в очите стърнища…

Не успях да отлитна със ятото,

тук останах да търся огнище.

А и вятърът дълго ми пееше

в топли нощи най-жарката обич…

Виж, в мечтите ми още живее

южен дъжд, който ражда въпроси.

И заспива след дълго будуване

в две сълзи, в две запалени свещи…

Знам, че още със страст те сънувам,

като ласка в откраднати срещи…

Мъдростта в есента кехлибарена

листопадно присяда на прага

и заплита в косите ми залези–

път да гоня, когато те чакам…

И със глътки на виното кипнало

ми нарича любов…

Теб да пия.

В тишината на утрото литнало,

като дива лоза да се вия…

И да пазя потайно магията

със която се връщам в съня ти.

За да бъда отново стихията,

дето в синьо ще пали зората…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.