Кехлибарена есен
След лазурната лудост на лятото
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.
А и вятърът дълго ми пееше
в топли нощи най-жарката обич…
Виж, в мечтите ми още живее
южен дъжд, който ражда въпроси.
И заспива след дълго будуване
в две сълзи, в две запалени свещи…
Знам, че още със страст те сънувам,
като ласка в откраднати срещи…
Мъдростта в есента кехлибарена
листопадно присяда на прага
и заплита в косите ми залези–
път да гоня, когато те чакам…
И със глътки на виното кипнало
ми нарича любов…
Теб да пия.
В тишината на утрото литнало,
като дива лоза да се вия…
И да пазя потайно магията
със която се връщам в съня ти.
За да бъда отново стихията,
дето в синьо ще пали зората…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
