Кейтлийн

               Кейтлийн вървеше по тясната уличка, а дъждът се изсипваше върху нея. Това не и пречеше. Кеийтлин обичаше дъжда, а и сякаш той обичаше нея. Сега мислеше за момчето в бара, което не спря да я гледа цяла вечер и на края просто и остави листче с нарисувано на него разцъфнало дърво. „Нямам никаква идея къде е това и какво значи, но ще го намеря... ще намеря и  това момче“.

От далече видя, че цялата къща е тъмна и се зарадва – нямаше да се налага да спори с мащехата си за вечерния час. Отвори входната врата, мина набързо през кухнята и се заизкачва тихо по стълбите. И ето, че най-после беше в стаята си – нейният малък рай, където не позволяваше на никой да влезе. Стените бяха облепени със всевъзможни плакати, нейни рисунки и снимки със приятели. Винено червените пердета на прозореца се полюшваха леко и внасяха миризмата на току-що извалялия се дъжд. Седна на канапето, запали цигара и отвори дневника си.

    Беше го започнала когато беше на 12, но за тези 4 години нищо не се бе променило (освен снимката, която е сменяна няколко пъти).

„Мило Дневниче отново опрях на теб, защото отново няма на кой да споделя. Днес излязох с момичетата от класа, бяхме във приятен, тих бар, където изпихме няколко коктейла, от които сега доста ми се вие свят. Но не това е проблемът. Проблемът е, едно момче, което през цялата вечер ме гледаше надигайки чаша с уиски. Не се усмихваше, нито цупеше, а очите му бяха сякаш стъклени. Косата му беше тъмна и прибрана в прилежна опашка, а скулите му се стягаха при всяко мое движение. На края на вечерта, когато приятелките ми станаха, а аз останах да оправя масата, той просто мина и ми остави листче с нарисувано на него дърво с розов, разцъфнал, но опадал цвят и дървена ограда до него. Не знам къде е това място, но мисля да го намеря, както и да открия момчето със стъклени очи.“

Кейтлин затвори дневника, скри го под килима, легна и заспа мигновено.

На сутринта се събуди с главоболие, но още помнеше съня си. Тя и момчето от бара под дървото от бележката, но очите му бяха червени. Реши да се отърси от този сън и слезе да си напраши кафе. Беше посрещната от крясъците на баща и и мащехата и, караха се за нейния вечерен час, но щом влезе в кухнята и двамата млъкнаха.