Кейтлийн вървеше по тясната уличка, а дъждът се изсипваше върху нея. Това не и пречеше. Кеийтлин обичаше дъжда, а и сякаш той обичаше нея. Сега мислеше за момчето в бара, което не спря да я гледа цяла вечер и на края просто и остави листче с нарисувано на него разцъфнало дърво. „Нямам никаква идея къде е това и какво значи, но ще го намеря... ще намеря и това момче“.
От далече видя, че цялата къща е тъмна и се зарадва – нямаше да се налага да спори с мащехата си за вечерния час. Отвори входната врата, мина набързо през кухнята и се заизкачва тихо по стълбите. И ето, че най-после беше в стаята си – нейният малък рай, където не позволяваше на никой да влезе. Стените бяха облепени със всевъзможни плакати, нейни рисунки и снимки със приятели. Винено червените пердета на прозореца се полюшваха леко и внасяха миризмата на току-що извалялия се дъжд. Седна на канапето, запали цигара и отвори дневника си.
Беше го започнала когато беше на 12, но за тези 4 години нищо не се бе променило (освен сн ...